Голяма Богородица е след няколко дни. Ето какво се прави за здраве и успех!
На 15 август честваме Успение на Пресвета Богородица , Успение Богородично или Голяма Богородица
Голяма Богородица - денят, в който се уважава като ден на нашата настойничка на майчинството, дамите и фамилното огнище.
На този ден имен ден честват: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава, Деспинa, Богдана и Богдан, Божан, Божидар
*На този ден не се работи никаква работа
*Старо поверия гласи: В този ден не се пипа нищо алено!!! На неприятно е!
Вярва се, че по този начин младите дами ще останат бездетни!
*Друго поверия гласи: На 14 вечерта, бездетните дами молят Богородица да им помогне, носят блага и преспиват в църквите!
Вярва се, че в случай че на този ден вали дъжд, това предвещава изобилие през идната година.
Голяма Богородица - денят, в който християнската черква уважава Света Богородица, като настойничка на майчинството, дамите и фамилното огнище.
Празнуват всички, които носят името Мария, Мариана и техните производни, както и Богдана и Богдан, Божан, Божидар.
У нас денят на Божията майка е най-големият летен християнски празник.
Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от 12-те християнски празници, празнувани и от православни, и от католици.
Традиции и обреди
Според националната традиция празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рожденият ден на Христовата майка. Никой нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „ свети места ” за здраве.
На 15 август свършва Богородичният пост и се провежда празнична фамилна софра или общоселски събор. На празничната софра стопанките нареждали наложително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, разнообразни плодове.
По традиция на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и шанс на цялото семейство. на трапезата се поставят задълцително плодове – грозде, любеница, ябълки.
На Богородица мелят от новото жито. От него подготвят обредни хлябове за празника и имат вяра, че в случай че на този ден вали дъжд, ще има огромно изобилие в идната година. За празничната софра колят агне, като авансово го зареждат и прекадяват, както на Гергьовден.
Поверия
Стари поверия поучават в този ден да се заобикаля пипането на всичко, което е алено, с цел да не стават ялови младите булки.
Вярва се, че Богородица оказва помощ на бездетни дами да се снабдят с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят блага - домашно направени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги слагат под иконата на светицата.
За жената
Голяма Богородица - денят, в който се уважава като ден на нашата настойничка на майчинството, дамите и фамилното огнище.
На този ден имен ден честват: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава, Деспинa, Богдана и Богдан, Божан, Божидар
*На този ден не се работи никаква работа
*Старо поверия гласи: В този ден не се пипа нищо алено!!! На неприятно е!
Вярва се, че по този начин младите дами ще останат бездетни!
*Друго поверия гласи: На 14 вечерта, бездетните дами молят Богородица да им помогне, носят блага и преспиват в църквите!
Вярва се, че в случай че на този ден вали дъжд, това предвещава изобилие през идната година.
Голяма Богородица - денят, в който християнската черква уважава Света Богородица, като настойничка на майчинството, дамите и фамилното огнище.
Празнуват всички, които носят името Мария, Мариана и техните производни, както и Богдана и Богдан, Божан, Божидар.
У нас денят на Божията майка е най-големият летен християнски празник.
Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от 12-те християнски празници, празнувани и от православни, и от католици.
Традиции и обреди
Според националната традиция празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рожденият ден на Христовата майка. Никой нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „ свети места ” за здраве.
На 15 август свършва Богородичният пост и се провежда празнична фамилна софра или общоселски събор. На празничната софра стопанките нареждали наложително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, разнообразни плодове.
По традиция на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и шанс на цялото семейство. на трапезата се поставят задълцително плодове – грозде, любеница, ябълки.
На Богородица мелят от новото жито. От него подготвят обредни хлябове за празника и имат вяра, че в случай че на този ден вали дъжд, ще има огромно изобилие в идната година. За празничната софра колят агне, като авансово го зареждат и прекадяват, както на Гергьовден.
Поверия
Стари поверия поучават в този ден да се заобикаля пипането на всичко, което е алено, с цел да не стават ялови младите булки.
Вярва се, че Богородица оказва помощ на бездетни дами да се снабдят с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят блага - домашно направени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги слагат под иконата на светицата.
За жената
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ